Certificat
ISO 9001:2015
Certificat
ISO 14001:2015
Certificat
BS OHSAS 18001:2007

Стандарти

Стандарти

Основната спецификация за цинково покритие се определя от един единствен стандарт – БДС EN ISO 1461 „Горещо поцинковане върху желязо и стоманени изделия – Спецификации и методи за изпитване“. Когато детайлите или конструкциите са от един вид стомана, полученото цинково покритие е с еднаква дебелина. Дебелината на покритието зависи както от състава, така и от дебелината на стоманата.

Минимални дебелини на покритията на проби,  които не са центрофугирани:

Продукт и неговата дебелина Локална дебелина на покритието (минимална) µм Средна дебелина на покритието (минимална) µм
гр/ м² µм гр/ м² µм
Стомана > 6 мм 505 70 610 85
Стомана  > 3 мм < 6 мм 395 55 505 70
Стомана  > 1,5 мм < 3 мм 325 45 395 55
Стомана  < 1,5 мм 250 35 325 45
Чугун > 6 мм 505 70 575 80
Чугун < 6 мм 430 60 505 70

За улеснение при пресмятане: Относителното тегло на цинка е 7.133 г/см3 (при 200 С) като се приема, че е 7,2 г/см3. За да се получи слой от 1 µм върху 1 кв.м. отиват 7,2 грама цинк.

Цинковите покрития се използват преди всичко в качеството си на защитни покрития, а не като декоративен елемент! Те трябва да отговарят на техническите изисквания на БДС EN ISO 1461:

  • покритието трябва да бъде равномерно, непрекъснато и да има добро сцепление с основния метал. Не се допускат пукнатини, мехури, остатъци от цинкови шлаки, флюс или остри цинкови изпъкналости (израстъци);
  • върху работната повърхност не се допускат капки, оттичания, удебелявания, твърди цинкови зърна, вдлъбнатини от захващане.
  • в зависимост от грапавостта и състава на основния метал покритието може да има сребристо–блестящ до матов тъмносив цвят. Повърхността на покритието може да бъде гладка и/или грапава;
  • петната, образувани при съхраняване на поцинкованите изделия във влажна среда (бяла ръжда), влошават външния вид, но не понижават дълготрайността на покритието;
  • допуска се не поцинкован участък с площ 1% от общата поцинкована повърхност, но не по-голяма от 10 сm2 съответно по-малко от 0.05% и 10 сm2 (съгл. БДС EN ISO 1461);
  • дефектните места трябва да се поправят чрез нанасяне на слой от лако-бояджийски материали с високо съдържание на цинк с дебелина не по-малка от 90 μm;
  • средната дебелина на покритието е 60μ – 80 μm.